5 изтъкнати жени учени в историята на Русия

Давид Шоломович/Sputnik, Getty Images, Василий Федосиев/TAСС, Images from the History of Medicine (NLM), архив
От изобретяването на първия роден антибиотик до първите луминесцентни лампи – тези жени са оставили своя принос в историята на руската наука.

Сега жени учени има по цял свят и това вече не впечатлява никого. Само че едва през тази пролет, на 19 март, престижната Абелова награда за математика за първи път бе присъдена на жена.

Дали обаче винаги е било така? Първите висши женски курсове започват да се появяват в Русия почти по едно и също време като в Европа, през 1870-те години, но жените получават изцяло прави на висше образование наравно с мъжете едва през 1920-те години. При все това примери за такива учени като Зинаида Ермолева, София Ковалевска, Лина Щерн, Олга Ладиженска и Фатима Бутаева показват, че дори в най-трудните времена женският стремеж към науката е намирал начин да пробие. 

1. Зинаида Ермолева, "Госпожа Пеницилин"

Една от родоначалничките на родната микробиология, Зинаида Висарионовна Ермолева (1898-1974), избира своята професия неслучайно. През 1915 г. тя решава да стане лекар, след като разбира, че нейният любим композитор Пьотър Чайковски е починал от холера. Тогава Зинаида решава, че ще се посвети на борбата с тази болест и постъпва в Донския държавен университет, който завършва през 1921 година.

По време на холерната епидемия през 1922 г. Зинаида едва не умира заради експеримент със самата себе си: изследвайки пътя на заразяване с инфекцията, тя нарочно изпива вода, съдържаща холероподобни вибриони. Благодарение на смелия ѝ експеримент са създадени съвременните норми на хлориране на водата.

През 1939 г. тя е командирована в Афганистан, където изобретява методи на експресна диагностика на холера и ефективен препарат не само срещу холерата, но и срещу коремния тиф и дифтерита. А по време на Втората световна война Зинаида успява да предотврати разпространението на епидемия от холера край Сталинград. Болестта тръгва сред германските войски и заплашва жителите на града и съветски военни, но благодарение на Ермолева започва производство на бактериофаг, направени са масови ваксинации, а кладенците се хлорират, което помага епидемията да бъде спряна.

Една от най-големите заслуги на съветския микробиолог става изобретението на първия роден антибиотик "Крустозин", аналог на пеницилина. Създателят на пеницилина Хауърд Флори посещава СССР с делегация през 1944 година, за да сравни двата препарата. Оказва се, че крустзинът не само не е по-лош, но дори е по-ефективен. Впечатленият Флори нарича Ермолева "Госпожа Пеницилин".

2. София Ковалевска, първата жена математик 

Първата в света жена професор и първата жена математик в Русия, София Василева Ковалевска (1850-1891) се запознава с математиката в ранно детство. Легенда гласи, че заради липса на тапети стените в нейната детска стая са били облепени с лекциите по математика на Михаил Остроградски за диференциално и интегрално смятане. Първите уроци тя получава от домашния наставник, но висше образование успява да получи само в чужбина. По това време жените нямат достъп до университета, затова София сключва уговорен брак и със съпруга си, който е млад учен, заминават в Германия. Там тя посещава лекции първо в Хайделбергския университет, после в Берлинския университет, а през 1874 г. получава степен доктор по философия на Гьотингенския  университет.  

След самоубийството на съпруга ѝ през 1883 г. София, заедно с дъщеря си, се мести в Берлин, после получава място на професор в катедрата по математика в Стокхолмския университет, където чете лекции и издава трудове на шведски. През 1888 г. първата жена професор завършва труда си "Задача за въртенето на твърдо тяло около неподвижна точка", в който открива третия класически случай за решаване на тази задача,  доразвивайки постигнатото от Леонард Ойлер и Ж. Л. Лагранж. 

3. Лина Щерн, първата жена академик в СССР 

Най-голямото дете в многодетно еврейско семейство, Лина Соломоновна Щерн (1878-1968), е родена в Курляндска губерния (сега Латвия) в руската империя. Тя става първата жена професор в Женевския университет, където учи, а след това става и първата жена академик в СССР, където се връща през 1925 година, след като е поканена да оглави катедрата по физиология във Втория МГУ (от 1930 г. това е 2-ият Московски медицински институт).

Невероятно енергична и работоспособна жена, Лина Соломоновна е завеждащ катедрата по физиология от 1925 г. до януари 1949 г. и в същото време (1929-1948) е директор на Института по физиология на Наркомпрос на РСФСР (впоследствие Академия на науките на СССР). През 1932 г. Щерн е избрана за член на Германската академия по естествени науки, а от 1939 г. е академик на Академията на науките на СССР. Основно направление на изследванията ѝ е изучаването на химическите и физико-химическите основи на физиологическите процеси в организма на човека и животните. Именно тя въвежда термина "кръвно-мозъчна бариера" - механизъм, който избирателно регулира обмена на веществата между кръвта и централната нервна система и осъществява защитна функция на организма. 

Под нейно ръководство е разработен електроимпулсен метод за спиране на фибрилацията на сърдечната камера и е създаден прибор за електротерапия на сърцето. Благодарение на нея е разработена методика на лечение на травматичен шок, която широко е използвана във военните болници по време на Втората световна война. А през 1947 г. Щерн предлага ефективен метод на лечение на туберкулозния менингит, чрез вкарване в гръбначния мозък на стрептомицин направо през черепната кутия. 

Веднъж науката спасява живота на Щерн: през 1949 г. я арестуват по делото на Еврейския антифашистски комитет и тя е единствената, избегнала разстрел, защото пред съда казва, че не иска да умира, защото все още не е направило всичко за науката. При все това през следващите няколко години до 1953 г. Щерн прекарва в заточение в  Казахстан, а после се връща в Москва, където оглавява отдела по физиология на Института по теоретическа и експериментална биофизика на Руската академия на науките. 

4. Олга Ладиженска, математик

Изтъкнат математик на XX в. Олга Александровна Ладиженска (1922-2004) е родена в градчето Кологрив, Костромска област. Баща ѝ, Александър Иванович, е учител по математика и бивш офицер от царската армия, от детството предава на дъщеря си любовта към своя предмет (още на в 10 години тя лесно се справя със задачи от висшата математика), но пътят ѝ към науката не е лесен. През 1937 г. баща ѝ е репресиран и впоследствие разстрелян, а клеймото на "дъщеря на враг на народа" пречи на Олга да влезе в математико-механичния (мехмат) факултет на Ленинградския университет (ЛГУ).

Едва през 1943 г. тя успява да влезе в механично-математическия факултет на МГУ, а през 1947 г. записва аспирантура в ЛГУ, където впоследствие получава титлата доктор на физико-математическите науки и става професор в катедрата по висша математика и математическа физика на физическия факултет на ЛГУ. Известна със своята строгост, любопитен ум и праволинейност, Ладиженска става автор на над 200 труда, които обхващат широк спектър от задачи и проблеми на теорията на диференциалните уравнения при частните производни. Например работата ѝ по теорията на хидродинамиката помага при разработките, свързани с движението на корабите, торпедата, кръвта в кръвоносните съдове и течностите в помпите.

Също като баща си, Олга е човек с разностранни интереси и обича не само науката, но и живописта, поезията и музиката. Сред приятелите има много дейци на културата: тя дружи с Анна Ахматова и е от кръга на избраните, на които поетесата доверява стиховете през годините на репресии. Олга е и сред 257 "Свидетели на архипелага",  чиито разкази, писма, мемоари и поправки са използвани от Александър Солженицин при създаването на книгата "Архипелаг ГУЛАГ".

5. Фатима Бутаева, изобретател на луминесцентните лампи

Родена в осенитско градче, където малцина са знаели да пишат, Фатима Асланбековна Бутаева (1907-1992) започва кариера на преподавател по математика в Куйбишев, веднага след като завършва 2-ия  Московски държавен университет през 1932 година. Фатима се връща в Москва през същата година и работи като преподавател по теоретическа механика в техникума на учебния комбинат на Метрострой през следващите две години. През 1934 г. се мести във Всесъюзния електротехнически институт (ВЭИ) в лабораторията по източници на светлината, отначало като инженер, а след това става и ръководител на катедра.

Благодарение на трудовете си Фатима става известна по-късно като съавтор на изобретяването на първите луминесцентни лампи, за което през 1951 г. е удостоена със Сталинска награда втора степени. През същата година Бутаева, заедно с колеги, подава заявка за изобретение на нов принцип на усилване на светлината, който сега се използва при всички лазери. Това изобретение изпреварва времето си и едва след осем години получава признание и в писано в Държавния регистър на научните открития на СССР.

Разказваме ви и историите на няколко жени с неженски професии: вижте 10 снимки на съветски пролетариати в поли!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"