Запознайте се с Алиса: на 7 годинки тя губи всичката си коса

Алиса

Личен архив
Сигурно си мислите: "Голяма работа, няма коса! В крайна сметка това не е увреждане". Но понякога жените без коса могат да се чувстват наистина зле.

15-годишно момиче с дълга кестенява коса влиза в топлата вода на Черно море. Изведнъж слънцето изчезва зад тежки облаци и времето се променя пред очите ѝ. Щом момичето изплува далеч от брега, тя осъзнава, че е направила грешка - вълните започват да я покриват, а солената вода влиза в устата и очите ѝ.

Тя може бързо да се върне на брега, ако започне да плува, използвайки двете си ръце, но в едната си ръка държи на най-ценното си притежание.

"Можех да бъда пометена към вълнолома [и хвърлена срещу него], но не мислех за живота си. И така плувах обратно, използвайки едната си ръка, а в другата ръка държах перуката си. Приятелите на родителите ми, с които бях отишла на почивка, много се уплашиха за живота ми", казва Алиса.

Алиса

Инцидентът се случва през 2006 година. Сега Алиса е на 28 г., работи като помощник мениджър продажби и не може да разбере как е могла да изложи живота си на опасност заради една обикновена перука.

Алиса има алопеция - патологичен косопад по главата или тялото, включително веждите и миглите. Няма доказан лек за състоянието.

Днес за първи път Алиса е на центъра на Москва без перуката си. Тя и още няколко жени с алопеция седят на терасата на кафене. Минувачите обръщат глави, сервитьорът не може да разбере кой какво поръчва и постоянно бърка чиниите. Алиса изглежда тревожна, но щастлива. Повече тревожна, отколкото щастлива.

"Какво престъпление извършихте?"

Алиса намира първото плешиво петно на главата си един 1-ви септември, когато е на седем. Майка ѝ сплита косата ѝ за първия учебен ден. Тогава тя и родителите ѝ живеят в град Волжски във Волгоградска област (на 1000 км от Москва).

"Всеки ден плешивото петно на главата ми ставаше все по-голямо и постоянно се появяваха нови. Майка ми се опитваше да ги скрие с всевъзможни плитки, но до лятото почти нямах коса", спомня си момичето.

За лятната си ваканция Алиса е на село. Дядо ѝ решава да вземе нещата в свои ръце и заедно с брат ѝ отвежда Алиса при местния бръснар.

"Бях на осем години. Седях пред огледало, осъзнавайки, че един старец, когото не познавах, бръсне цялата ми глава. Не можеше да е по-лошо", спомня си Алиса.

Майка ѝ купува перука, която момичето определя като "несполучлива прическа на селянка", но е трудно да се намери нещо по-добро в онези години. В училище всички, включително учителите, са много любопитни за новата ѝ прическа. Според Алиса често докато ходела в училищния коридор, някой зад нея възкликвал: "О, ето го момичето с перуката!".

Алиса

Скоро тя сменя перуката с обикновена забрадка, но това не подобрява ситуацията.

"Веднъж възрастен мъж ме видя на улицата, приближи се и ме попита какво съм направила, за да накарам родителите си да решат да обръснат напълно главата ми. Какво можех да му кажа?", пита се Алиса.

Поради стреса момичето развива незначително хормонално нарушение и в резултат на това започва да наддава тегло, а гласът ѝ отслабва. На 11-годишна възраст тя е изпратена в летен лагер. Някои деца заплашват, че ще я пребият. Веднъж момче се качва на пън и, губейки равновесие, я сграбчва за главата, случайно сваляйки забрадката ѝ.

"Изтичах възможно най-далеч, без да знам накъде отивам. Спомням си, че, изтощена от безпомощност и негодувание, просто паднах на земята". Два дни по-късно Алиса напуска лагера. Едва по-късно тя научава от приятелките си там, че момчетата са продължили да питат кога ще се върне и че едно от тях дори се е влюбило в нея.

Силата на човека не е в косата

Въпреки проблема си, на 15 Алиса вече има гадже, на което веднага разказва за алопецията. Но минават две години, преди тя да му позволи да я види без забрадка или перука.

"Едва сега искам да изляза без перука. Когато си я сложа, в мен веднага заработва механизъм за самозащита и веднага усещам желание да бъда харесвана от всички, както и страх, че няма да бъда приета. Уморих се от това", казва момичето.

Не си спомня реакцията на гаджето си, когато решава да му позволи да я види без перука - казва, че ѝ се е усмихнал много искрено, но в крайна сметка му отнело много време да я приеме по този начин. Двамата са заедно 12 г., докато Алиса заминава за Москва, за да продължи кариерата си. Те все още поддържат връзка по телефона - според Алиса той все още я обича.

"Разбрах, че един мъж може да мотивира жената да приеме себе си такава, каквато е. И в Москва много хора ми казват открито, че не биха се интересували дали имам коса или не".

Алиса

В Москва тя си намира приятел, който бързо става най-близкият човек до нея в новата среда. Алиса казва, че докато преди постоянно се е дразнила от хората, които е гледат или говорят за нея, благодарние на него е започнала да вижда ситуацията по различен начин.

"За мен самата дума "плешив" беше груба. Но той ме видя и каза: 'Ти си моят Фантомас [злодей и майстор на маскировките във френската криминална фантастика]', и избухна в смях. Това ми оправи деня", казва тя за мъжа, който изцяло променя отношението ѝ към външния ѝ вид.

Когато бях само на 15 г., майка ми ми казваше, че 80% от женската красота е в косата. Възниква глупав въпрос - ако красотата не е в косата на човек, тогава в какво?

"В начина, по който се наслаждавате на това, което правите. Основното е да останете мотивирани и да имате жажда за живот", обяснява Алиса.

Помощ от жена към жена

Перуката може да падне, докато сте в леглото с мъж. Олга, която е на 29 г., се е научила да заспива и да се събужда в същото положение, така че нито един кичур от перуката ѝ да не се размести.

Олга Забелина

Ако изведнъж решите да излезете без перука, бъдете готови, че минувачите може да викат право в лицето ви "Каква мода е това?" или "Защо сте се обръснали - косата ви дава сила!" или "О, виж, манекените са излезли за обяд!". Също така, минувачите може да помислят, че имате рак или че сте решили да просто да бъдете странни.

На Светлана, която е на 46 г., е нужно дълго време, преди да публикува своя снимка без коса на уебсайта на компанията, където работи като счетоводител от 15 години. Компанията продължава да отказва, като твърди, че изображението е "несериозно".

Светлана Кононченко

54-годишната Марина има голям комплекс за малоценност с мъжете, с които се среща. За да предотврати неудобни ситуации, тя носи перука и не им позволява да докосват косата ѝ, казвайки, че това ѝ носи "неприятни спомени".

Марина Носкова

В края на краищата една перука може да падне, докато излизате от кола или пътувате във влака. 43-годишната Марина Золотова се е научила да държи перуката си, когато е в движение, а по време на дълги командировки е свикнала да слага главата си под студена вода - след като дълго време носи перуката си, кожата на главата ѝ се възпалява и сърби.

За да научи руските жени да не губят време в трикове и извинения, през 2014 г. Золотова стартира общността "Алопетянка". Това е уебсайт, където жените с алопеция споделят личните си истории, участват в чатове и се срещат с козметици, провеждат фотосесии и получават подкрепа на живо. Също така жените от "Алопетянка" периодично биват канени от големи компании да изнасят лекции, за да предотвратят тормоза на жени със същото състояние.

Марина Золотова

"За нас основното е, че всички трябва да знаят за това. Купих последната си перука през 2014 г. за 100 000 рубли ($1500) и се заклех, че няма да има повече перуки в живота ми. В крайна сметка дори най-красивите жени намират несъвършенства в себе си", казва Золотова.

Докато чакаме сервитьора да донесе сметката, изведнъж ми се струва, че изобщо не става въпрос за липсата на коса. Една от приятелките ми има комплекс за малоценност заради формата на носа си, друга заради теглото си, а трета - защото не харесва формата на коленете и устните си. Тук има два варианта - или да изчакаме да се появи човек в живота ни, който ще ни убеди, че сме красиви, или да се убедим сами.

"Всички тези страхове и тревоги са вече история и нямат значение", обобщава Алиса. "Но това е най-важното за мен, благодарение на това се научих да обичам себе си и осъзнах, че не трябва да се чувствам нещо по-малко от другите".

Изглежда, че днес Алиса е избрала втория вариант. Сбогува се с мен и заедно с другите жени от "Алопетянка" и слиза в метрото без перука за първи път в живота си. Тя изглежда тревожна, но щастлива. Повече щастлива, отколкото тревожна.

Още една необикновена рускиня: запознайте се с историята на Семи Джабраил!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"